Откакто се помнят старите жители, в селото е имало вода в изобилие. И днес има повече от 10 улични чешми и много кладенци бликащи с бистра и зашеметяващо студена вода. Най-впечатляващ е „Троишкият извор” идващ под самата „Момина скала”. Разказват, че тук по Троишката река е имало изградени десетки мелници и тепавици, привличащи хора от близо и далеч.

Троишкия боаз ревниво съхранява тайните от векове на двата скални манастира. Единият се извисява , като стража на 15м. от земята в прохода и носи името „Мамил таш” или „Момина скала”. По нея ясно се виждат отворите на отдавна напуснати монашески килии. Другия е известен под името „Монастира” и тук духовният живот частично е отразен в скални графики и изображения.

В района на „Момина скала” е намерен Старобългарски ктиторски надпис. Даден за проучване Проф.К.Попконстантинов  разчита, че е направен от двама майстори през 1263-1264г. Надписът е посветен на храм Св.Никола и Св. мъченик Андрея, главното лице в текста е  Преславският митрополит Сава, споменати са и Цар Константин  Асен Тих, царица Ирина и Търновският Патриарх Йоаким II.                                                                                                                                                                             Читалището в селото развива активна дейност. Открити са библиотека и етнографски музей.  „Свети Дух” е най – големият празник на Троица. Организира се всеобщо веселие и на Еньовден“.                                                                                                                                                                               Днес македонци, тракийци, шопи и турци живеят и работят заедно, задружно, като пазят българските традиции живи.