Хан Крум
Китното село Хан Крум е наименовано на великия ни владетел създал първите писани закони.
В землището на селото е открит „Аул на Хан Омуртаг” построен през 822г, дворецът е използван от Хана, като военно укрепление, за които разбираме от археологическите проучвания и находки. Една от тези находки е „Чаталарскя надпис” представляващ каменна колона издълбана с надпис на гръцки език, разказваща за строителството на Омуртаг и за строящата се резиденция.
Според някои през ІV в. тук се е намирала столицата на остготите начело с Улфила или най-малко крупен техен център, за което говорят откритите тук богати готски накити и други археологически находки. Разкопани са църкви от IV-V в. В една от тях, според архиолозите са поставени най-ранните християнски стенописи по българските земи.
Не далеч от тук Калугеровия боаз е приютил два скални манастира свързани с развитието на исихазма. Единият е в „Калугерската пещера” известена още сред населението като „ Хан Крумовски скален манастир”, а другата скална обител е „Килията” с интересна вътрешна архитектура.
Селото е известно още с производството на традиционни висококачествени вина например „Траминер от Хан Крум” благодарение на микроклимата, който допринася за отглеждането и развитието на белите винени сортове лози.
Традиционни за селото са празниците „Свети Дух” – Петдесетница и Еньовден.
Известни личности, родом от село Хан Крум, са писателят Крум Велков, художникът и скулптор Йордан Стоянов, лекоатлетът Ангел Кънчев.
Всеки докаснал се до това малко кътче на България, остава омагьосан от славната история съхранила се с векове на трудности и изпитания, чувствайки се силен и същевременно смирен пред величието на предците ни.
